5 дена
За сайта
4 3 | ВАА 1517 1974, дата на запис: 1973  |
melodist / 2017-03-26 10:21:34 / Редакция № 7: 2022-11-11 21:59:57
| Страна А — 20.10 Държавните липи Изпълняват Г. Вачков, Г. Парцалев, Н. Анастасов, Л. Ардити Морската болест Изпълняват Г. Парцалев, Г. Черкелов, Д. Ганева, М. Русалиева, П. Пейков. Страна Б — 20.35 Златната мина Изпълняват Г. Черкелов, Д. Ганева, Л. Райнова, Ж. Филипова, П. Пейков Скакалци Изпълняват Г. Парцалев, М. Русалиева, В. Попов, Д. Ганева, Ж. Филипова Четец: Н. Бинев. Композиция: В. Илиева. Режисьор: К. Каменов |
melodist / 2022-04-09 23:22:13 / Редакция № 3: 2022-04-09 23:27:50
| Щастлив е оня народ, които има своите жреци на смеха — животворния, проницателен и лековит смях, изтръгнат от човека, за да сече бурените на злото, да открива дребнавото и пошлото в живота, да отпраща с широк замах пороците на обществото в миналото. Пред нас е снимката на мъж - слабо лице, плешиво чело, очила с тъмна рамка, риза с папионка. "Типичен славянски интелектуалец“, е казал един френски лекар. Това е Стефан Назаров Костов, или Костич — както са го наричали неговите приятели, или Ст. Л. Костов — име, с кое то е останал завинаги в нашата културна история. По професия — етнограф, по призвание — комедиограф, той отлично съчета образованието и таланта и даде на българската наука своите изследвания върху творческия гений на народа, а на българския театър — смеха, с който воюваше срещу тъмните герои на своето време. Интересите му към науката и литературата вървяха успоредно. Той издаваше научни трудове върху веществената културана нашия народ, неговите нрави и обичаи и в същото време правеше първите си скромни опити в театралното поприще. Литературният талант на Ст. Л. Костов разцъфтя доста късно, въпрски че още като студент той пишете малки хумористични разкази. Отрано обичаше и театъра, правеше преводи на френски и немски пиеси, но насочването му към комедията бе малко неочаквано и случайно. "...Нашата действителност е пълна с такива типове, че без да си писател, ще пропишеш ", писа той и на бял свят излезнаха: „Мъжемразка", „Пред изгрев слънце", „Златната мина", „Големанов", „Член 233", „Скакалци", „Новото пристанище", „Вражалец", историческата пиеса „Симеон", психологическата драма „Тя и двамата", „Комедия без име", „Женено царство", „ Дьржавните липи" и др. Ст. Л. Костов, най-видният български комедиограф, бе и първият, който отреди самостоятелно място на комедията в нашата литература от двадесетте години. Когато името му започна да се появява по театралните афиши, сърбите вече имаха Нушич, румънците — Караджале. Българите бяха малко закъснели, но Ст. Л. Костов запълни бързо празнината, догони съседите ни и остави един солиден фонд в българското театрално съкровище. В. Илиева |
melodist / 2023-12-09 23:36:43 / Редакция № 4: 2023-12-09 23:38:15
