5 дена
За сайта
3 2 | ВАА 11071 1983, дата на запис: 1983  |
melodist / 2017-04-28 22:56:37 / Редакция № 5: 2022-06-28 22:01:45
| Страна А 1. Встъпителни думи на ИРИНА ТАСЕВА — 1.25 2. Сцена из „Ромео и Жулиета” (У. Шекспир) — 8.10 Изпълняват ИРИНА ТАСЕВА и АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ 3. Монолог на Луиза из „Коварство и любов” (Фр. Шилер) — 3.55 Изпълнява ИРИНА ТАСЕВА 4. Сцена из „И най-мъдрият си е малко прост” (Ал. Островски) — 6.10 Изпълняват ИРИНА ТАСЕВА и АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ Страна Б 1. Монолог на Еболи из „Дон Карлос” (Фр. Шилер) — 4.30 Изпьлнява ИРИНА ТАСЕВА 2. Сцена из „Мнимият болен” (Ж. Б. Молиер) — 4.02 Изпълняват ИРИНА ТАСЕВА и ЛЕО КОНФОРТИ 3. Сцена из „Скандал в Брикмил” (Дж. Пристли) — 4.30 Изпълняват ИРИНА ТАСЕВА и АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ 4. Сцена из „Калоян” (К. Зидаров) — 5.35 Изпълняват ИРИНА ТАСЕВА, АТАНАС ВОДЕНИЧАРОВ и САВА ХАШЪМОВ 5. Заключителни думи на ИРИНА ТАСЕВА — 1.42 Консултант: Севелина Гьорова Тонрежисьор: Евтим Кокошаров. Тонтехник: Светла Бончева. Музикално оформление: Виолета Топалова Редактор: Олга Кръстева 1, 2, 3 записи от I страна и 1, 2, 3, 4, и 5 записи от II страна са взети от Златния фондна Българското радио, 4 запис от I страна е взет от Българската телевизия Тази плоча ни среща с неповторимото изкуство на народната артистка Ирина Тасева, герой на социалистическия труд, с едни от най-възвишените мигове в нейните големи класически и съвременни роли. Пет десетилетия това изкуство дарява българския зрител с един дълбоко изстрадан лиризъм, в който се долавя драматизмът на човешката болка и ликуващият вик на човешкия оптимизъм. От младите и трепетни, възторжени момичета, застанали на прага на живота до страдащите и придобили мъдрост в познанието трагически героини! От нежността и очарованието на любовната въздишка през мъчителните движения на ревността и разочарованието до човешката вяра в доброто и красотата, до светлото тържество на човешкия дух! Любовта на Жулиета и ревността на Беатриче и принцеса Еболи! Увяхващото кокетство на Клеопатра Лвовна и пробудените за живот чувства на мисис Мун! Наблюдателността на изобретателната и находчива Тоанет, майчините страдания на старата и мъдра царица Елена! Това са светове на миналото и съвремието, които голямата наша актриса пресъздаде с очарованието на своя дълбок и чувствителен вътрешен свят, с изповедната поетичност на пречистеното страдание, с красотата и образната сила на своето вдъхновено слово. Нейният глас звучи в богатството и разнообразного на целия си творчески диапазон — от любовните трели на едва пробуденото момиче до тъжната и горчива самоирония на помъдрялата и изстрадала своите чувства жена. Звучи и със силата на комическата находчивост, с онези игриви и нежни тонове на жива наблюдателност, които носят смеха с чара на неговата заразителност, с недоумението от човешката глупост, подлост или преструвка, но никога не с язвителната и зльчна насмешка. Може би в тази опрощаваща красота се крие една от големите тайни в изкуството на Ирина Тасева и обяснението за властното му въздействие върху зрителя. Тя може да достигне до дъното на болката и разочарованието, да застане на колене пред неумолимите и строги съдници на човека, за да се издигне отново с възторг и упоение до възвишените сфери на красотата и хармонията, които дава изкуството. От всяка човешка черта — добродетелна или продажнаа, достойна за подражание или за порицание, тя твори естетически стойности, за да влее с тях в душата на зрителя вярата в ненакърнимия идеал за нравствения човек. Затова при цялото си разнообразие и богатство, при изненадващите си и противоположни въплъщения, това изкуство е единно и неразлъчно от личността и идеала на твореца — негов създател. Плочата представя само част от голямото духовно богатство, с което Ирина Тасева щедро дари българската сцена. Затова пък ние можем да усетим едни от най-прочувствените моменти от големите нейни роли и да уловим техния истински поетически блясък. За щастие тези роли звучат не само монологично. Ще различим и гласовете на нейните партньори, особено на един от тях, с който тя създаде незабравими свои героини — Апостол Карамитев. И ще усетим онзи съюз на взаимодействие, който прави от театъра изкуство на живия човек — в общуване с човека и с дълбоко разбиране на човека. За да преценим, че нейните мисли за изкуството на театъра, и за зрителя са скромно признание на едно рядко взаимно разбирателство. Севелина Гьорова |
melodist / 2017-04-28 22:56:51 / Редакция № 3: 2022-03-25 21:40:33
