5 дена
За сайта
3 3 | ВАА 10669 дата на запис: 1981  |
melodist / 2017-04-24 22:41:17 / Редакция № 7: 2022-06-24 21:59:55
| Страна А — 21.10 Страна Б — 24.15 Драматизация и режисура: Г. Костов Изпълняват артистите: Иван Кондов (Авторът), Надя Топалова (Точица), Васил Стойчев (Антон) и Васил Попов, Адриана Андреева, Клара Пенева, Евгения Филипова, Димитър Иванов, Любомир Петров, Тодор Иванов, Вели Чаушев, Г. Кишкилов аудиокасета ВАМС 7708 "Ако е истина, че зная не само кое е лошо и грозно, но кое е и красиво, това дължа само на щастието. че съм расъл в Дрезден. Баща ми, майстор седлар, беше работник във фабрика за куфари. Бях 7-годишен, когато в града ни избухнаха стачки. Майка ми, разплакана, ме дърпаше от прозореца, за да не гледам разярените конни стражари, които удряха безогледно насъбралите се тълпи. Беше 1906 година..." Така разказва за себе си Ерих Кестнер (1899—1974), авторът на много произведения за деца и възрастни. Книгите му са известни в цял свят. Децата с радост четат "Емил — малкият детектив", "Хвърнащата класна стая", "Двойната Лотхен", „Антон и Точица", "Когато бях малко момче". Ерих Кестнер умее да пише за деца, понеже самият той никога не забравял своето детство. "Още незавършил училище ме извикаха във войската, а мои съученици вече бяха паднали на западния и източния фронт. Беше 1917 година, първата световна война ... Когато тя завърши, аз се завърнах с болно сърце. Германия беше загубила войната и парите се обезцениха. Моят роден град ми отпусна стипендия за следване, но тя стигаше само за кутия цигари. За да мога да продължа, започнах да работя. Беше 1923 година... Инфлацията свърши и аз, още студент, станах журналист и редактор. Беше 1925 година... С празни джобове потеглих да завладея Берлин. В края на годината излезна първата ми книга, беше 1927 година... Последваха я други. Бяха преведени. Бяха филмирани. Попрището ми изглеждаше осигурено, но от това не излезна нищо. Дойде Хитлер на власт и Гьобелс изгори книгите ми. Беше 1933 година..." Книгите на Ерих Кестнер били изгорени заедно с книгите на Томас и Хайнрих Ман, на Бертолд Брехт, Цвайг и Ремарк. Приятели го посъветвали да напусне страната, но той отговорил: "В тежки времена един писател трябва да споделя съдбата на своя народ. Искам да съм видял със собствените си очи онова, за което ще пиша". И той останал, преживял ужасите на втората световна воина и намразил завинаги военолюбието и насилието, жестокостта и егоизма, фалша и несправедливостта. Понякога му задавали въпроса защо много от книгите му са предназачени за децата, той отговарял: "Защото децата слушат с наострени уши. Тяхната съвест не е покварена. Как може един възрастен човек да забрави до такава степен детството си, че един ден изобщо да не знае, колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата. Защото в същност няма никакво значение дали плачеш заради счупената си кукла, или пък след години, заради загубения приятел. В живота никога не е важно защо скърбиш, а само колко скърбиш... Искам да кажа, че човек трябва да бъде честен, дори когато това му причинява болка. Честен до мозъка на костите си!" Редактор: О. Кръстева Драматизация и режисура: Г. Костов Тонрежисьор: Евт. Кокошаров Звукооператор: В. Йорданов Тонтехник: Р. Енчев Музикално оформление: В. Бояджиева |
melodist / 2017-08-14 17:18:34 / Редакция № 4: 2022-03-18 23:05:11
