16 часа
За сайта
8 2 | ВАА 1772 1975, дата на запис: 1975  |
melodist / 2017-03-27 22:41:19 / Редакция № 9: 2022-06-25 21:57:16
| Страна А — 26.05 Литературно-документална композиция с откъси от "Вечери в Антимовския хан", "Песента на колелетата", "Последна радост", "Шибил" Изпълняват Николай Бинев, Славка Славова, Петър Петров Страна Б — 21.05 Литературно-документална композиция с откъси от "По жицата", "Ако можеха да говорят", "Албена" Изпълняват Николай Бинев, Славка Славова, Петър Петров, Д. Стефанов, Меглена Караламбова, Кунка Баева, В. Шишманова, Домна Ганева, Лора Захова, Петър Гюров, Ив. Стефанов, А. Маринова, Иван Хаджирачев ЙОРДАН ЙОВКОВ, този голям български писател, няма житейски път, изпълнен с любопитни подробности, шумни дела, изпепеляващи страсти. Родил се е в стара Жеравна, бил е учител в Добруджа, ранен е около град Гевгели, по-късно е военен кореспондент на Северния фронт, дипломат в Букурещ — от най-нисък ранг и с непрекъснатата угроза да бъде уволнен, чиновник в София — без амбиции в кариерата и накрая — една неуспешна операция в Пловдив, при която умира. Но зад тези тихи и незначителни на пръв поглед факти се крие един голям живот, целият, до последен дъх посветен на литературата. ЙОРДАН ЙОВКОВ ни остави творчество, с което България се гордее пред света, остави ни книги, които прочитаме и препрочитаме — и бащите ни, и ние, и бъдещите поколения, защото от тях блика силна, огромна, заразителна любов към човека, защото са написани от надарен писател, разбиращ мъките и копненията на народа ни. ЙОРДАН ЙОВКОВ извая героите си с такава вещина и чувство за художествена мярка, така щедро надари всеки от тях с характерни, запомнящи се черти, проникна така издълбоко в душевността им, че, веднъж докоснали се до тях, вече не можем да ги забравим или сбъркаме с други. Сарандовица от "Вечери в Антимовския хан“, Албена от едноименните разказ и новела, Шибил и Рада, Индже, Моканина от "По жицата", Сали Яшар от „Песента на колелетата", Люцкан от „Последна радост" и още Боряна, Василена, Иван Белин, Серафим — цяла галерия от незабравими образи на българи нарисува талантливото му перо. ЙОРДАН ЙОВКОВ надникна и в света на животните, не за да търси там занимателни сюжети, а защото разбираше, че ако описва живота в чифлика ("Ако можеха да говорят", пък и другаде), това ще са разкази, както сам той пише, за "обща съдба на хора и животни" — дотолкова битието на българския селянин беше свързано по онова време с неговите безсловесни помощници. ЙОРДАН ЙОВКОВ живя в първата половина на века, през това несправедливо време се водиха войни, умираха мъже, оставяха вдовици в черно и сирачета. Честният писател заклейми тези разрешени от несправедливите закони убийства и прозря своя истински път в литературата — пътя на хуманността, на човеколюбнето, на съхраняване нравствените добродетели и красотата. ЙОРДАН ЙОВКОВ е романтик и реалист одновременно. Но корените на неговия романтизъм черпят сокове от действителността и я извисяват, за да станат видими нравствените измерения на българина. ЙОРДАН ЙОВКОВ нанесе свой щрих към националння портрет на народа ни. Без него литературата ни би обедняла, защото творбите му са ценен капитал в културната ни съкровищница и защото следващите поколения български писатели нямаше да могат да се учат от неговото мъдро художествено слово. Румяна Узунова |
melodist / 2017-03-27 22:41:26 / Редакция № 4: 2022-04-10 15:46:49
