Плочи от «Балкантон»
Виртуална клавиатура
Форматиране на текста
Нагоре
Русский
English
Вход
Изображение
3
2
2 участника имат този албум
ВЕА 1725
1975, дата на запис: 1975
melodist / 2017-03-27 21:01:33 / Редакция № 6: 2022-02-14 22:09:50
Изображение
I страна — 23.00
„ДЪРЖАВА ПИОНЕРИЯ"
Оратория за детски хор, солисти, четци и симф. орк.
муз. П. СТУПЕЛ, т. Г. Струмски
Изп. ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ДЕТСКИ ХОР гр. БУРГАС, СИМФ. ОРК. ПРИ ДЪРЖ. ФИЛХАРМОНИЯ гр. БУРГАС, Н. Грозева, В. Чавдарова, Вл. Василев, Св. Авдала
Диригент — ИВ. ВУЛЬПЕ, хормайстор — М. Стоева

II страна
ПЕТЪР СТУПЕЛ - ДЕТСКИ ПЕСНИ
1. Зайченцето бяло — т. Л. Милева (1.55)
2. Добре дошъл, кос — т. Ран Босилек (1.10)
3. Руска поща — т. Маршак (1.00)
4. Другарчета — т. Л. Милева (1.20)
5. Ръкавички — т. Л. Милева (1.10)
6. Зимно хоро — т. Цв. Ангелов (1.20)
7. Песен на футболистите — т. М. Лъкатник (1.00)
8. Теменужка — т. Ран Босилек (1.00)
9. На „Бобкин стрийт" — т. Маршак (1.15)
10. Песен на магарето — т. Ран Босилек (1.20)
11. Есен — т. Д. Спасов (2.10)
12. Казва се приятел пръв — т. В. Петров (1.50)
13. Лека нощ — иэп. на орган (1.20)
Изп. Климент Денчев (1, 2, 3, 12), Жоржета Чакърова (1, 2, 11,12), Коста Карагеоргиев (2, 3, 7, 12), Светослав Пеев (9, 10), Лина Бояджиева (8), Ил. Енчева (5), Ил. Кармъзова (6), В. Каталан (4), Теодор Мусев (13); с орк. .Метроном", аранж. и дир. Панайот Славчев

В България сигурно няма човек, който да не познава музиката на Петър Ступел. Може би не всички, които са я слушали знаят, че е написана от него, но непременно са я слушали. Често за популярността на Ступел като музикален творец се дава пример с една от най-ранните му песни за деца „Зайченцето бяло". Написана още в 1946 година, тя стана най-популярната детска песен в България. Тя стана детски шлагер, а началните й тонове — младежки сигнал. Тя стана класика в детската песен. След нея композиторът създаде „Лека нощ, деца", „Песен за пионерската чест“, „Песен за пионерската дружба”, „Нашата учителка по руски“, "Ринги, ринги, рае“, „Снегът на спомена“, „Замълчи, замълчи“, "Малката креолка", "Калинка-Малинка", „Комунисти, комсомолци, пионери“ и много други, които достойно заеха своето място в българското музикално творчество и създадоха на Ступел име на автор с определена творческа физиономия.
Заодно с детските, юношеските, пионерските и младежките хорови и естрадни песни, заедно с песните за армията, соловите посни, обработките на пародии и възрожденски песни, Ступел пише музика към игрални, документални, мултипликационни и телевизионни филми, музика към радиопиеси, театрални и телевизионни постановки, инструментални пиеси и много други, чийто общ брой е около 500. Голяма част от това творчество влезе в бита на най-динамичната и най-бързо реагиращата категория от населението — децата, юношите и младежта — под формата на „интонационни модели". Ето защо всеки от нас е запомнил песните на Ступел, всеки от нас е живял и живее поне с частица от неговите мелодии.
Една от най-силните черти на ступеловото творчество е лиризмът на неговите мелодии. Напразно ще търсим в детските му песни драматични конфликти, динамични амплитуди или остър хармоничен език. Те отстъпват място на чистото и непосредствено изживяване, близко до прозрачността на нежната детска душа. Широка е и амплитудата от нюанси — от детската простота, достигаща до наивност в някои песни, до малките „хитринки" или „игриви“ шеги в други. Почти винаги те подкупват с поетичната си мелодия и увлекателен текст („Весели чавдарчета", „Добре дошъл, кос“, „Ръкавички", „Зимна поща“). А от пионерско-юношеските песни на композитора („Пионерска празнична“, „Гости на морето“, „Сръчни ръце“, „Сурвакарска" и мн. други) лъха жизнерадост, бодрост и оптимизъм. Многоцветността на ступеловото песенно творчество е една от причините и за големия успех на последното голямо произведение на композитора — ораторията „Държава Пионерия“ (т. Г. Струмски) за пионерски хор и симфоничен оркестьр — музикална картина, рисуваща със средствата на масовата и лиричната песен щастливия детски живот.
Не е трудно да се потопим в характерната музикална атмосфера на Ступел. Тя е близка, позната. С песните, които я създават, макар и да ги чуваме за първи път, сякаш сме живяли дълго. Но зато Ступел ни е едновременно и нов, и познат? Откъде идва тази „внезапна" популярност на неговите песни ? Отговорът е един : В своето творчество Ступел съумява да „абсорбира" трептящата наоколо интонационна среда и да я фокусира в един самобитен и неповторим авторски стил. Композиторът знае до кого адресира всяко свое произведение и се стреми да доближи неговата музикална тъкан до музиката, която е най-близка за адресанта.
Петър Ступел е роден на 27 април 1923 година в София и е завършил Софийската и Будапещенската консерватории. В продължение на 30 години той създаде не само своите песни, но и направление в музикалното творчество за деца и юноши.
Днес Петър Ступел е познат като един от най-значителните песенници-композитори в българската музика.
Петър Льондев
melodist / 2017-03-27 21:02:04 / Редакция № 8: 2022-02-14 22:37:09
Изображение
bobi124 / 2017-07-26 17:52:36
Изображение
bobi124 / 2017-07-26 17:52:45
 
Коментар
Изображение
jpg, png, gif, pdf, djv
  URL или
  локален файл
  подсказка